Георги Каменов
Адвокат при Шуменска Адвокатска колегия
Нормативна регламентация на професията
Какво казва Законът за адвокатите и тяхната дейност
Настоящото изложение ползва извадки от действащите Закон за адвокатурата и Етичен кодекс на адвоката. Настоящото изложение има за цел да изясни на клиентите на адвокатското съдружие формалните правила на адвокатската дейност, с които адвокатите следва да съобразяват отношенията си с клиентите, с колегите си и с държавните и общинските органи.
Адвокатът оказва правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица (граждани, фирми, нестопански организации и др.), като се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Адвокатът осъществява:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране. Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.
Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.
Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Тези правила се прилагат и по отношение на младши адвоката и адвокатския сътрудник.
Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода. По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка. Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани. При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.
Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя. Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента. Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно. Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и в рамките на разумното.
Факторите, които се вземат предвид, когато се преценява дали размерът на възнаграждението е в рамките на разумното, са следните:
а. засегнатият интерес и постигнатите резултати;
б. необходимата работа и време, новостта и сложността на поставените въпроси, както и уменията, необходими за извършването на правните услуги;
в. сроковете, които следва да се спазват според обстоятелствата;
г. естеството и продължителността на връзката с клиента;
д. опитът, репутацията и способността на адвоката или адвокатите, извършващи услугите.
Адвокатът не може да сключва преди приключването на делото споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се определя единствено като функция от постигнатия резултат и с което клиентът се задължава да плати на адвоката дял от постигнатия резултат независимо от това дали става въпрос за пари или имущество.
Адвокатът може да уговаря резултативен хонорар, освен по семейни и наказателни дела. Под “резултативен хонорар” се разбира:
а. писмено споразумение между адвоката и клиента, с което адвокатът се задължава да започне дело срещу минималното възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет, а клиентът се задължава да му заплати възнаграждение във фиксиран разумен размер в зависимост от благоприятния за него изход от делото. Размерът може да бъде уговорен като определена сума или като процент от присъдената сума;
б. писмено споразумение между адвоката и клиента, според което адвокатът се задължава да започне дело срещу минималното възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет, а клиентът се съгласява да заплати допълнително възнаграждение при благоприятен изход от делото, чийто точен размер се определя след приключването на делото чрез свободни преговори между клиента и адвоката.
Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист.
В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения по закон, и осъжда другата страна да го заплати.
Адвокатът няма право да дели възнаграждението за правни услуги с лице, което не е адвокат, освен ако адвокатът се ангажира да довърши работата, започната от починал адвокат. В този случай адвокатът може да заплати на наследниците на починалия адвокат такава част от общото възнаграждение, която съответства на работата, извършена от последния. Адвокатът има право да заплаща на лицата, които работят за него и не са адвокати, заплати, социални осигуровки и други подобни, дори ако средствата произтичат изцяло от адвокатски възнаграждения.
..
Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици. Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.
Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си. (Защитникът е адвокат, оказващ правна помощ на лице, уличено или обвинено в престъпление, или подсъдим по наказателно дело).
Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си. В този случай повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение. (Повереникът е адвокат, който оказва правна помощ на лице в административно или в съдебно или арбитражно производство по гражданско или административно дело).
Адвокатът не може да се откаже от поетото представителство освен ако са налице основателни причини като: пренатоварване или недостатъчни знания в дадена област на правото; безнравственост на причините, поради които клиентът търси правна помощ; настояване на клиента адвокатът да предприеме действия, които влизат в противоречие със закона или етичния кодекс; настояване на клиента адвокатът да предприеме действия, които влизат в противоречие с професионалната му преценка; невъзможност на клиента да плати за правната помощ или неизпълнение на договорното му задължение да плати за вече предоставената правна помощ.
Адвокатът не може да упражни правото си да се откаже от делото по такъв начин и при такива обстоятелства, че клиентът да е възпрепятстван да намери своевременно друга правна помощ, без да настъпят вреди за клиента.
Адвокатът трябва да действа в съответствие със закона, етичния кодекс и законните интереси на клиента, да не се влияе от личните си интереси или от външен натиск и да извършва професионалните си услуги основавайки се на най-добрата си преценка.
Адвокатът не може да предоставя съзнателно невярна или подвеждаща информация на съдебните органи. Адвокатът не може да подбужда свидетел към лъжесвидетелстване или даване на неверни показания, и не може да причинява ненужно удължаване на съдебното производство. Адвокатът не може да се опитва да влияе пряко или косвено на съдебните органи по начин, противоречащ на законите и етичните правила.
Адвокатът трябва да осигурява компетентно съдействие и представителство на клиента. Компетентността включва правни познания и професионални умения, обичайно необходими за всеки отделен случай.
Адвокатът няма право да поема случаи, за които не е достатъчно компетентен, освен ако си сътрудничи с друг адвокат, притежаващ нужната компетентност.
Адвокатът е длъжен винаги да действа старателно и своевременно когато представлява клиентите си или им оказва правно съдействие.
Адвокатът е длъжен да разяснява на клиента закона и действията, които възнамерява да предприеме в защита на неговите права и интереси, като посочва евентуалните благоприятни и неблагоприятни последици. Адвокатът е длъжен да уведомява своевременно клиента за всички съществени обстоятелства относно защитата на правата и законните му интереси, така че клиентът да може да взима разумни решения и да се възползва от всички възможности, предоставени му от закона. Адвокатът е длъжен своевременно да отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита.
Адвокатът е длъжен да служи на клиентите си по най-ефикасния възможен начин, включително да насърчава разрешаването на споровете със споразумение. Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.
Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на посредници. Ходатайството чрез директен контакт с предполагаеми клиенти, с които адвокатът няма предходни семейни или професионални отношения, с единствената цел да бъдат убедени, че се нуждаят от професионалните услуги на адвоката, или чрез подставено лице е забранено. Адвокатът не трябва да дава никакви ценности или пари другиму, за да препоръчва неговите услуги, с изключение на обичайната стойност за изработване на рекламни материали.
Адвокатът няма право да иска, нито да получава от друг адвокат или което и да било лице, такса, комисионна или друго възнаграждение за препращане или препоръчване на клиент. Адвокатът няма право да плаща на никого такса, комисионна или друго възнаграждение, за да му бъде препратен клиент.
Адвокатът няма право да прави несъобразени с достойнството на професията опити за привличане на клиенти от друг адвокат.
Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на правилата на адвокатската етика.
Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува, и може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее. Адвокатът може да поддържа собствена интернет страница, съдържаща професионална информация.
Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна. Адвокатът е длъжен, когато насрещната страна се представлява от адвокат, да не осъществява контакт, нито да дава документи или материали на лицето, което следва да реши правния спор, без предварително да уведоми за това адвоката на насрещната страна.
Адвокатът няма право да представлява или да дава съвети на клиент в случаите, когато адвокатът на противната страна е съпруг, родител, дете, брат или сестра на адвоката, живее с него или му е клиент, или има интимни отношения с адвоката, освен ако последният е информирал писмено клиента за отношенията си с другия адвокат.
Когато интересите на клиент се защитават от двама или повече адвокати, които работят независимо един от друг, и ако адвокатите заемат различни позиции относно начина на защита на интересите на клиента, окончателното решение се взима от клиента. Адвокатът, които не е съгласен с решението, може да се откаже от защитата.
Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществяват само с предварителното им съгласие. Когато защитава интересите на юридическо лице, адвокатът е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.
Адвокатът не може да съветва, представлява или защитава клиенти при възникнал конфликт на интереси между тях. Адвокатът може да представлява клиенти при наличие на конфликт на интереси между тях, само при получаване на изрично съгласие от страна на клиентите и при положение, че това не би довело до неоправдано засягане на интересите им. При възникване на конфликт на интереси, адвокатът трябва да преустанови действията си и незабавно да поиска съгласието на клиентите. Адвокатът трябва да откаже защитата на нов клиент, ако съществува риск за нарушаване на изискванията за конфиденциалност спрямо предишен клиент или ако сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на делата на предишен клиент биха дали неоправдано преимущество на новия клиент.
Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.
Адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно придобиване на собственост или други права, които са предмет на делото.
Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им, и е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.
За виновно неизпълнение на задълженията си, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди. За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията на адвоката, както и: нарушаване на адвокатската тайна; пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента; системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения; лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон; уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа; нарушаване на професионалната етика, морала и колегиалността спрямо други адвокати или адвокатски сдружения; уронване на престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морала.
Конфиденциалността е първостепенно и основно право и задължение на адвоката. Адвокатът има правото и задължението да пази конфиденциалността на всяка информация, дадена му от неговия клиент или получена от него за клиента или други по време на извършване на услуги на клиента. Такава информация може да бъде разкривана само с изричното съгласие на клиента или на другите засегнати лица. Задължението за конфиденциалност не е ограничено във времето.
Задължението за спазване на конфиденциалността не засяга:
а. правото на адвоката да предостави информация относно делата на клиента на лицето, на което делегира изпълнението на отделни задачи по правното обслужване на клиента, при условие че това лице е обвързано от задължението за конфиденциалност;
б. правото да се разкриват факти пред съд или друг подобен орган в рамките на висящо производство, доколкото това е необходимо за конкретното производство и при условие че предмет на производството е спор между адвоката и клиента;
в. задължението на адвоката да разкрива, доколкото това е необходимо, пред данъчните органи информация, която е от значение за определяне на размера на данъчните му задължения; дори в този случай обаче адвокатът е длъжен да запази конфиденциалността по отношение на естеството на делото на клиента.
Адвокатът може да разкрива конфиденциална информация, ако в границите на разумното прецени, че това е необходимо, за да се предотврати смърт или нанасяне на телесни вреди; за да се защити в хода на гражданскоправни, административни, наказателноправни или други процедури, свързани със спор между него и негов клиент или свързани с поведение на клиента.
С оглед защитата на честта и достойнството на професията, адвокатът, съответно адвокатското дружество, са длъжни да не започват никакви съдебни процедури срещу друг адвокат или адвокатско дружество без предварително да поднесат въпроса на вниманието на съвета на адвокатската колегия, в която членува адвоката, съответно адвокатския съвет по седалището на дружеството, с цел да се даде възможност на адвокатския съвет да съдейства за постигане на споразумение.
Ако адвокатът разбере, че друг адвокат е извършил малозначително нарушение на професионалните си задължения или че възнамерява да ги наруши, той е длъжен да обърне внимание на своя колега с оглед предотвратяването на нарушението, съответно избягването на повторно нарушение. Ако предупреждението остане без резултат, както и ако нарушението не е малозначително, адвокатът е длъжен в разумен срок да уведоми за това съветът на адвокатската колегия, в която членува колегата му, освен ако последният е съдружник, съпруг, дете, родител, брат или сестра на адвоката, или ако по този начин адвокатът ще уличи себе си в нарушаване на професионалните норми.
Адвокатът няма право да сравнява правните услуги, които извършва с тези на друг адвокат, освен ако сравнението може да бъде доказано. Адвокатът няма право да критикува своите колеги относно възнагражденията и начина им на работа. Адвокат, поел защитата на клиент след свой колега няма право да критикува извършената от предходния адвокат работа.
Преди да се ангажира да представлява клиент, които е бил представляван от друг адвокат или адвокати, адвокатът е длъжен да се увери, че предишните представителни отношения на клиента с другия адвокат са прекратени. Това правило не се прилага в случаите, когато клиентът е наел повече от един адвокат да го представляват едновременно.
----------
Избрахте си адвокат, а избра ли ви той?
(... или как да не загубим адвоката си)
Както вече ви казах, няма по-добро развитие за бизнеса ви от това, в което вие сте заобиколен от доверени и, най-вече верни хора. Забелязахте ли разликата? Доверени са хората, на които вие се доверявате, а верни са някои, които с повече или по-малко усилия преодоляват грешките ви и дърпат колата напред, даже вие да сте извън нея. Доверените може да не са ви верни, а верните не винаги са доверени. И в двата случая, ако не става дума за случайност или приятелска помощ, сте длъжни да забелязвате и да възнаграждавате такива хора. Темата е достатъчно обширна, и ако не бях измислила вече заглавието, сигурно щях да се изкуша да се поразмисля още по нея.
Ако се върнем на адвокатите, които сте избрали, ще трябва да се съсредоточим върху тяхното мнение за вас – клиента. Понякога се шегувам, че клиентът ми е „първи враг”, въпреки че повечето хора, за които съм работила с години, са ми приятели. Тогава се сещам и за известния анекдот за адвокатската кантора, в която нахълтал един и попитал за адвоката Иванов. Опечалени, колегите му казали, че е починал. „Ама как така ще почине?!”- побеснял клиентът, - Днес ние имаме дело!”.
Времето лети и отношенията с вашия адвокат, особено ако са ползотворни, често се превръщат в нещо като брак. Лежите си вие вечер пред телевизора или сте в интернет, прочитате новината за изменение на някакъв закон, и защо не, веднага посягате към телефона на адвоката си. Внезапно ви е осенила някаква идея и не ви се чака до другия ден, тръгвате за почивка и последното, което не сте направили, е да осигурите работа на адвоката, за да не се губи ценно време. Ако пък имате проблем, който ви тормози или противник, който трябва да бъде наказан с цялата тежест на закона, нямате никакви скрупули – работата трябва да бъде свършена „за вчера”, а вашият адвокат трябва да бъде на денонощно разположение.
Когато бях стажантка при един от старите софийски адвокати по времето на Търговския дом, всяка вечер пред стаичката му, натъпкана с три бюра, библиотеки и кантонерки, имаше опашка. Канторите на „лъвовете” можеше да се познаят по пейчиците пред вратите им в тъмните, тесни, и миришещи лошо коридори. Тогава всеки адвокат бе длъжен да има т.н. „приемно време” няколко пъти седмично. Клиентите влизаха, сядаха на скърцащите столове и притеснени задаваха по един въпрос (най-често „какво става с делото ми”), оставяха 5 лева и си тръгваха. В нито един от отговорите на моя патрон не чух да се обяснява закона. Просто той се пресягаше за някаква папчица, поглеждаше я и с няколко думи казваше кога е ходил в съда и кога да се обади пак клиентът. Така на вечер се приемаха десетина–петнадесет души. Слава Богу, това се промени. Промениха се клиентите, още повече се промениха адвокатите и техните кантори. Сега „номерът” с разкарванията на клиента и мълчанието за „тайнството” на закона не минава. Всеки цени времето си, не обича опашките и е достатъчно добре информиран, за да остави някой да го заблуждава.
Сега често клиентът е ориентиран по-добре в някои правни материи от юристите, затормозени с многобройни нови актове и още по-многобройни промени в познати такива. С навлизането на компютрите, по-старите от адвокатите забравиха времената, когато върху сборниците със закони се лепяха малки листчета с новите текстове на отделни разпоредби, и после, когато обновяването на сборниците „Нормативни актове” пълнеше цял кашон с ненужна хартия.
Със сигурност, за да си компетентен по някакъв казус, трябва да си се ровил с дни из специализираните компютърни програми за действащи и отменени закони и съдебната практика. Трябва ти търпение и толерантност към клиента, който има проблем. Да, ти „говориш вместо него” (значението на думата „адвокат”), защитаваш неговата кауза, но първо трябва да опазиш себе си. Ако имаш умението да преодоляваш неизбежната агресия на засегнатите, ако имаш силата да носиш тежката чанта и да обикаляш съдилищата както и да са разпръснати из мръсния и неудобен за ходене град, ако изтърпяваш презрението на съдебните служители, непрекъснатото претърсване за оръжие и оставяне на лични документи тук и там. Ако преодолееш всички пречки за деня, даже и да си свършил някаква работа, ти се иска да не чуваш и да не виждаш никого.
Някой би ми възразил, че не е необходимо адвокатът сам да ходи по справки – достатъчно е да плати на стажант, който да върши тази работа вместо него. Това е така, но и не е. В голямата кантора задължително трябва администрация, която губи време, в повечето случаи обтяга отношенията между съдружниците и може да доведе до грешки в координацията на действията. Самостоятелният адвокат пък може да отсъства по-дълго или да е твърде зает, за да се занимае и с глобата ви за неправилно паркиране. Комплексно можете да бъдете обслужени по-сигурно от адвокатско съдружие, доколкото правилата му позволяват това. Тогава работата по вашия въпрос остава в „черната кутия”, а вие можете да се интересувате само от резултата. И в двата случая, обаче, е въпрос на конкретна уговорка, дали, кога, и по какъв начин проблемът ви ще бъде решен. Винаги съм избягвала клиенти, които плащат, но са дезинтересирани от случая си, поставят ми невъзможни срокове, или такива, които трудно разбират обясненията ми, или всякакви, дето се пазарят или усукват за заплащането ми. Непристъпна съм за всякакви индивиди, за които делата са смисъл на живота или такива, дето ползват закона „на инат” и за нечие наказание. Всеки адвокат сам си решава какво и за кого да прави, без да дължи никому обяснение, затова и професията ни е наречена „свободна”. Имам право да избирам работата и клиентите си точно толкова, колкото ме избират и те, ако позволите да перифразирам - за всеки пътник си има влак.
Затова, драги предприемачо, ако искате вашият адвокат да ви избере и да остане с вас, имайте милост към него! Не го пресирайте, ако знаете, че ви е верен и няма да забрави за срок или да свърши нужното. И не пропускайте да застанете зад гърба му, ако противоположната (наричана на нашия език „противна”) страна в преговорите предпочете да го засегне лично, вместо да приеме предложение, което по презумпция е във ваш интерес. Помагайте на адвоката си, за да ви помогне и той. Приемайте критиките му и се стремете да избягвате отстъпленията от уточнената вече стратегия. Казвайте му само насаме „право куме, та в очи” всичко, което мислите за неговите действия, думи или хонорар, и не разчитайте на милост от негова страна, ако сте забравили, че той и вие пред всички останали сте ЕДНО ЦЯЛО. Все пак адвокатът не е вашето „алтер его” и не е ваш служител, затова избягвайте да го дразните, заблуждавате или, недай Боже, предавате. Никога не оставяйте зад гърба си разярен адвокат и никога не превръщайте адвоката си във враг, даже и да сте се отказали от него занапред.
Отделих цели две статии по въпроси, които на някои могат да се сторят извън темата, а затова ненужни. Нека си го мислят. Няма да ме разубедят, че качеството на работата с адвоката основно зависи от отношенията между него и клиента, затова всякакви съмнения и разногласия помежду им трябва да бъдат изчистени, преди да се наложи адвокатът да говори вместо, или да предприема действия в защита интереса на клиента си.